Старобългарски речник
расъмащрꙗт 
расъмащрꙗт -расъмащрꙗѭ -расъмащрꙗш несв 1. Наблюдавам, изучавам  страшъно дѫба ѹдо вдѣвъ. расмаштрѣхъ прлежьнѣ. како ѹкорен сꙙ С 301.3 2. Мисля, разсъждавам, размишлявам по тѣлѹ же хѹдъ бѣаше въꙁдрастомъ. пае многꙑхъ. расмаштраѭ бо. не оставт м того бес помꙙновеньꙗ С 545.26 Изч С Гр κατανοέω расмаштрꙗт Вж. при расъматрꙗт Нвб