Старобългарски речник
растрьꙃоват 
растрьꙃоват -растрьꙃоваѭ -растрьꙃоваш несв Разкъсвам, съсипвам, унищожавам прен сладъка стъ сласть водштꙗ вь грѣхъ. прблжаѭштхъ сꙙ к н҄е. растрьꙁоватъ С 350.28 Изч С Гр καταρρήγνυμι растрьꙁоват Вж. при растрьꙃат Нвб