Старобългарски речник
растрьꙃань 
растрьꙃань -ꙗ ср Разкъсване, раздиране, скъсване вдѣвъ хъ їѡсфъ ... не обнаж меа ... н акꙑ на ꙁвѣр ꙁвѣр сѫштꙙ помꙑсл. не помꙙнѫ котꙑгꙑ растрьꙁанꙗ. н ꙗмьнꙑѧ глѫбнꙑ. н роботьнꙑѧ страст. н племенънꙑѧ ꙁавст С 367.17 Изч С Гр διασπαραγμός растрьꙁан Нвб Срв разтръгване, разтрогване ОА НГер АР