Старобългарски речник
рало 
рало ср Рало, плуг нкътоже въꙁложъ рѫкꙑ своеѩ на рало. ꙇ ꙁьрѧ вьспѧть ѹправленъ естъ въ цѣсрстве бже М Лк 9.62 З, СК. Срв.СЕ 91а 8 С546.28 Образно. днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ ... гоже дѣвца беꙁдрала  бе сѣмене просвѣт.  кръстъ съꙁор С 396.1 бжемь крьстомь.  раломь ѡбьнавлаѫщ ꙁемьлѫ. ст ꙋенц. плодовтѫ покаꙁал есте ТФ А 9 Изч М З СК СЕ С ТФ Гр ἄροτρον Нвб рало ОА НТ Дюв НГер ЕтМл ДА Срв [о]рало диал ОА НГер ДА ралник м диал ОА НГер ДА