Старобългарски речник
ракꙿка 
ракꙿка нескл Празноглав, смахнат гнѣваѩꙇ сѧ на брата своего спꙑт. повненъ естъ сѫдѹ. ꙇжь бо реетъ братѹ своемѹ. ракꙿка. повннъ естъ сънъмштю. а ꙇжь реетъ бѹе. повненъ естъ ћеонѣ огньнѣ З Мт 5.22 Изч З Гр ῥακά От евр Нвб Ø