Старобългарски речник
рака
рака
-ꙑ
ж
1. Надгробен паметник, гробница
горе вамъ кънжънц фа(р)сѣ ꙇ ѵпокрт. ѣко ꙁждете гробꙑ пророьскꙑѩ ꙇ красте ракꙑ праведьнꙑхъ
М
Мт 23.29
ЗI
2. Ковчег
тако събъравъше кост стꙑхꙿ. мѫенкъ. положшꙙ ѧ въ ракахъ
С
81.11
Изч
М
ЗI
С
Гр
μνημεῖον
γλωσσόκομον
Нвб
рака
остар
Дюв
ЕтМл
ракла
’ковчег, сандък’
ОА
ЕтМл
ДА