Старобългарски речник
раꙁѹмьнъ 
раꙁѹмьнъ -ꙑ прил 1. Разумен, умен ꙇ по срѣдѣ обѣма раꙁбоінікома бъ. раꙁѹмънѹмѹ раꙁбоінікѹ ѣвлѣѩ сѧ К 13b 36 Срв. С451.10—11 раꙁѹмънѫѭ хꙑтростѭ. прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкаа ста самоꙁвол҄ьна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю С 272.30—273.1 раꙁѹмьн м мн [οἱ] συνετοί Умните, разумните хора ꙇсповѣдаѭ т сѧ отъе ... ѣко ѹталъ ес се отъ прѣмѫдрꙑхъ  раꙁѹмънꙑхъ. ꙇ ѣвлъ ѣ ес младеньцемъ М Мт 11.25 З. Срв.Лк 10.21 М З А СК 2. Знаещ, който е свързан с познанието днⷭ҇е невдмꙑ вдмъ бꙑваетъ. да нꙑ раꙁѹмьнꙑ себѣ сътвортъ СЕ 2а 10—11 Познаваем, който е свързан с познание на вярата. пае же пото штемъ градъ стоѧштхъ. на тьлѣхъ. оставл҄ьше нꙑнѣшьн҄ градъ хъ. же стъ раꙁѹменъ С 84.12 3. Който се постига чрез мисълта, духовен  невдмааго бога. добротꙑ доꙁьрꙙ. ꙗко раꙁѹмънꙑмъ ѹмомъ тъѭ доꙁ҄ьрꙙ  ѹдꙙ сꙙ С 272.21 нъ въсходтъ на горѫ.  тъ.  непрѣходънꙑ прѣшьдъ мракъ. богообраꙁъно прмл҄етъ. раꙁѹмьнꙑм въꙁводмъ степен҄ьм ꙁаконоположен С 277.12—13 Образно. сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ. старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ оть н҄хъ адамѹ С 328.24 раꙁѹмьнъ бꙑт γιγνώσκομαι Стана известен, явен да пакꙑ рекѫ радѹ[...] трълвое [...] мъ да ра [...] (мно б)ѫде(т)ъ въсѣ(мъ) лвко(м)ъ. гъ блꙁъ Е 14а 11 слово раꙁѹмьно [τῆς] συνέσεως Беседа, проповед, поучение пъсаломъ сномъ кореовомъ. въ конець о маꙿлтѣ отъвѣшті слово раꙁѹмьно еманѹ їлтѣнінѹ СП 87.1 М З А СК Е СП СЕ К С МЛ Гр εὐγνώμων νοούμενος ἐμφανής νοερός νοητός γνωστός τοῦ νοήματος ἐννοέω раꙁѹмънъ раꙁѹменъ Нвб разумен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА