Старобългарски речник
раꙁдрѣшт 
раꙁдрѣшт -раꙁдрѣшѫ -раꙁдрѣшш св 1. Развържа, отвържа ꙇ проповѣдааше глѧ. грѧдетъ крѣпле мене въ слѣдъ мене. емѹже нѣсмъ достонъ поклонь сѧ раꙁдрѣшт. ремене рѣвемъ его М Мк 1.7 З А СК Б ꙇ ꙁде ѹмерꙑ. обѧꙁанъ ногама  рѫкама ... гла мъ съ раꙁдрѣште   не дѣте его ꙇт М Йо 11.44 З А СК Образно. ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто М Мк 7.35 З А СК 2. Прен. Освободя, избавя, спася [от недъг, болест и под.] сѭ же дъштерь аврамлѭ сѫштѫ. ѭже съвѧꙁа сотона ... не достоѣаше л раꙁдрѣшт еѩ отъ ѫꙁꙑ вь день соботънꙑ М Лк 13.16 З А СК бо плѣннка адама  плѣнꙿнцѫ еугѫ. отꙿ страст раꙁдрѣштъ С 459.28 то л господев отъдате ... же плѣнꙿнкомъ оставьн даѧ сьвꙙꙁанъ бꙑстъ же лаꙁара раꙁдрѣш. отъ ѫꙁъ сьмрьтьнꙑхъ. веденъ бꙑстъ вь тьмнцѫ С 431.27 же повелѣт тѣлес поспѣхъ творт дѣтемь. же раꙁдрѣшт неплодьство. прѣстарѣвъшхъ ѹдъ С 249.25 Освободя от грехове, опростя. да раꙁдрѣшш отъ грѣхъ раба твоего сего. ꙇ обещьнка сътвор . прѣстꙑхъ твохъ танъ СЕ 80а 9 ѹслꙑшат вьꙁдꙑханіе окованꙑхъ. раꙁдрѣшіті снꙑ ѹмръщвенꙑхъ СП 101.21 3. Прен. Унищожа, съкруша, премахна отъпѹст грѣхꙑ нашѧ. ꙇ ост вꙿсѧ нꙑ. дѣтѣлѭ стааго твоего дха. раꙁдрѣш кꙑꙁн вражѩ. сѫщѧѩ на насъ СЕ 62b 24 съвѧꙁашѧ велкааго с.псса. [!] слъньца ха. нъ раꙁдрѣшъ вѣънꙑѩ ѫꙁꙑ. ꙇноплеменнкꙑ. ꙇ ꙁаконопрѣстѫпьнікꙑ. погѹбі К 12b 28 дьньсь раꙁор сꙙ дꙗволово протвьство. дьньсь ѫꙁꙑ сьмрьтьнꙑѧ раꙁдрѣшенꙑ бꙑшꙙ. адоваꙗ побѣда ꙁꙿеꙁе С 487.3 Отменя. ꙇ каіѣфа отъвѣштаваетъ. ꙇ пілатъ пріітаетъ сѧ. ꙇ не отъмѣтаетъ сѫда хъ. да раꙁдрѣшітъ въсего міра клѧтвѫ К 10b 29—30 4. Прен. Прекратя [спор, вражда] како і кꙑмь обраꙁомь. аште імаші ъто на врага. ꙇждені гнѣвъ. ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ. раꙁдрѣші вражъдѫ К 8b 20—21 хс сꙙ ав.  которѫ тѹ аб раꙁдрѣш С 511.6 раꙁдрѣшт сѧ М З А СК Б СП СЕ К С Гр λύω διαλύω καταλύω Нвб разреша ОА НГер ЕтМл БТР ДА