Старобългарски речник
раꙁграбт 
раꙁграбт -раꙁграблѭ -раꙁграбш св Разграбя, отнема със сила, ограбя цѣсарь на сѫпротвнка. не вьседръжтельства слоѭ  мѫдростѭ. нъ мьнмꙑмъ кръста бѹствомъ. вь ꙁълоб сѫштꙙѧ ꙁмѧ. плѣнъ раꙁграбтъ С 329.6—7 Изч С Гр διαρπάζω Нвб разграбя, разграбвам, разграбям остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА