Старобългарски речник
раꙁврѣст 
раꙁврѣст -раꙁврьꙁѫ -раꙁврьꙁеш св 1. Отворя, разтворя нꙑнѣ женхъ хъ. двьр нбсънааго црства. раꙁвръꙁъ твоего ждетъ въхожденѣ СЕ 87b 24—25 Образно. раꙁврьꙁѣте о ѹма вашего.  вдте отъкѫдѹ спадосте.  кꙿде падосте сꙙ С 107.23 ꙗкоже  многомъ отъ поганъ покаꙗт сꙙ  раꙁврѣст срьдьца о свꙙтѹю.  ѹклонт сꙙ отъ кѹмрослꙋженꙗ  вѣроват хсѹ С 6.6 2. Разчупя, разцепя, разсека раꙁвръꙁе каменъ  стѣшѩ водꙑ. потѣшѩ вь беꙁводънъхъ рѣкꙑ СП 104.41 раꙁвръꙁе камень въ пѹстꙑні  напоі ѩ. ѣко въ беꙁводьнѣ мъноѕѣ СП 77.15 3. За Бога — отворя ушите, помогна на някого да чува ꙇ въꙁърѣвъ на нбо въꙁдъхнѫ. ꙇ гла емѹ еффата. еже естъ раꙁвръꙁ сѧ М Мк 7.34 З А СК Б ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его М Мк 7.35 З А СК Б раꙁврѣст млосрьдь Показвам [проявявам] милосърдие обꙑꙿно ѹбо млосрьдь сво стꙑ.  о томъ раꙁвръꙁъ.  бѹ помолвъ сꙙ. абь ꙁвраевана го съподоб С 560.10 раꙁврѣст ѹꙁдꙑ своѧ διανοίγνυμι χαλινοὺς ἐμαυτοῦ Развържа си езика, отворя си устата, разприказвам се тѹ бо тъгда сьсѣе хс. въ ѹжасѣ главꙑ сльнꙑхъ. тѹ сътрꙙсе сꙙ вь н҄емъ. тѹ раꙁвръꙁошꙙ ѹꙁдꙑ своѧ глагол҄ѫште. кто сьде стъ цѣсарь славѣ С 466.19 раꙁврѣст сѧ Изч М З А СК Б СП СЕ С Гр διανοίγω ἀνοίγω διαρρήγνυμι κατανύσσω [вар. κατανοίγω] Вж. при раꙁврьꙁат Нвб