Старобългарски речник
раждещ сѧ 
раждещ сѧ -раждегѫ сѧ -раждежеш сѧ св 1. За огън — разпаля се, избухна  раждеже сѩ огнъ вь сонъмѣ іхъ. пламенъ попалі грѣшьнікꙑ СП 105.18 Образно. съгрѣ сѩ срдце мое въ мнѣ. ї въ поѹеньі моемъ раетъ (погр. вм. раждежетъ) сѩ огнъ СП 38.4 2. Прен. Избухна, разпаля се, възпламеня се [от някакво чувство]  раждегъ сꙙ стꙑ дѹхомь тее къ кѹмрѹ С 33.9—10 се же слꙑшавъ льствꙑ.  раждегъ сꙙ гнѣвомъ С 59.29 СП С Гр ἐκκαίομαι ζωπυρέω ὑπερζέω Вж. при раждещ Нвб