Старобългарски речник
радоща 
радоща -ѧ ж нареч радощам тв мн ἐν ἀγαλλιάσει Радостно се бо ѣко бꙑстъ гласъ цѣлованѣ твоего въ нѹшю [!] моею. вьꙁгра сѧ младьнецъ радоштам въ ѫтробѣ мое М Лк 1.44 З, А, СК. Срв.Лк 1.41 З А СК Изч М З А СК радошта Нвб Срв радостно