Старобългарски речник
рад 
рад задлог род I. За обстоятелствени отношения 1. При означаване на цел и предназначение на действието a) Заради нктоже естъ. ꙇже оставтъ домъ л родтелѧ. л братрѭ л женѫ. л ѧда. цсрствѣ бжѣ рад М Лк 18.29 не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ въсѣ бо ста Е 4а 9 пргваждатъ сꙙ на дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. страждꙙ мръскааго рад съпасенꙗ С 11.12 та ѹбо пртьа млост рад реена стъ С 375.16 b) За  объхождааше пѹстꙑн҄ѫ. събранꙗ рад саморастѫштхъ мелагр С 289.10 прведошꙙ ѭ къ мнѣ цѣленьꙗ рад С 525.20 2. При означаване на причина: поради нкотерꙑ же ѹбо ѣвѣ глааше о немь. страха рад юдеска М Йо 7.13 З А ꙇ пеаленъ бꙑⷭ҇ цсръ. клѧтвꙑ же рад  въꙁлежѧщхъ съ нмъ. повелѣ дат  М Мт 14.9 З аще кꙿто болѣꙁн рад. ꙇꙁблюетъ брашеньце. в҃ дьн да постітꙿ сѧ СЕ 103а 11 многꙑхъ бо рад мѫкъ ѧже нанесошѧ на н҄ь. не можааше ѹже  ходт С 117.21 ꙗкоже въ градѣ н смокꙑ бѫдетъ. н дѫбъ нкакъже многꙑѧ рад топлотꙑ  сѹхотꙑ въꙁдꙋха лаврьскааго С 301.13 II. За обектни отношения 1. При означаване на лицето, в чиято полза или по отношение на което се извършва действието a) Заради ꙇродъ бо емъ оанна съвѧꙁа . ꙇ въсад  вь темьнцѫ. ꙇродѣдꙑ рад женꙑ флпа братра своего М Мт 14.3 З раꙁѹмѣ же народъ мъногъ отъ юде. ѣко тѹ естъ. ꙇ прдѫ не са рад тъкъмо. нъ да  лаꙁара вдѧтъ М Йо 12.9 З А СК гі ... врагъ мохъ рад справ прѣдъ тобоѫ пѫтъ мо СП 5.9 братріѩ моеѩ рад ї бліжкъ моіхъ. глаахъ мръ о тебѣ СП 121.8 съ нмьже  нашѧ болѣꙁн ꙇцѣл. бꙑвъ къ насъ рад СЕ 26а 15 і въꙁдъхні. не прѣданаего раді. нъ прѣдавъшаго раді К 3b 1 вждъ мо пргвожденѣ  прбьнѣ на дрѣвѣ ноꙁѣ твою рад ногѹ С 469.16 b) За собота лка рад бꙑстъ. а не лкъ соботꙑ рад М Мк 2.27 З А не мене рад гласъ сь бꙑстъ нъ васъ рад М Йо 12.30 З А СК Б слоⷡ҇ болѧⷳ҇хъ рад. егда къ болⷮ҇ СЕ 38а 16 бꙑстъ же плаъ въ брат го рад С 208.10 2. При означаване на лицето, в името на което се върши действието: заради, в името на по схъ же трѹдѣхъ.  ха рад же пріѧ мѫкꙑ. покаꙁавъ своѭ вѣрѫ ... жтю конецъ съконьа С 51.25 с дн на десꙙте страстотръпьц.  добропобѣдьн мѫенц. трѹдшꙙ сꙙ дож  до коньца хса рад С 271.11 3. При означаване на лицето или предмета, посредством които се върши действието: чрез, посредством аще кꙿто отровенѣ рад погубⷮ҇ ка СЕ 102b 16 потомь же  отꙿца свого арꙿхагꙿг҄еловꙑ рад благодѣт. обратвъ блага ѹгодьнка покаꙁа бѹ С 26.4 г їсу хе. гоже рад мръ бꙑстъ С 31.16 ꙁа ... рад [+Acc., Gen.] ὑπέρ Заради, поради + gen ꙁа сего раді длъженъ естъ вьсѣкъ кнѧꙁъ не обінѹѩ вьсѣхъ. ꙇже подъ властьѭ емѹ бж стꙑ хѹ ꙁаконъ. ꙇ пророкомъ і апомъ ... проѹат К 2а 8 се же сътворі ꙁа ведомꙑѧ рад. не раꙁѹмѣт кꙑхꙿ ꙗко  дрѹꙁ дѫтъ оскврьнт сꙙ въ трѣбахъ С 125.6 обьщаго рад ѹспѣха κοινωφελῶς За обща полза нѣстъ бо нꙿтоже тако бѹ любо. ꙗкоже же обьштаꙿго рад ѹспѣха жт С 379.2—3 сего рад διὰ τοῦτο, τούτου χάριν, ἐν τούτῳ, τοιγαροῦν, ἕνεκεν τούτου Свързва съчинени следствени изречения: затова нъ аꙁъ ꙁбърахъ вꙑ отъ мра. сего рад ненавдтъ васъ мръ М Йо 15.19 З А СК благъ ꙇ правъ гь. сего рад ꙁаконъ. дастъ съгрѣшаѭщмъ. на пѫть СЕ 74b 25 въꙁлюблъ ес правдѫ  въꙁненавдѣ неправъдѫ. сего рад помаꙁа тѧ бъ бъ тво олѣем(ъ) радост пае прѧстънкъ твохъ Е 6б 18—7а 1 того рад διὰ τοῦτο Свързва съчинени следствени изречения: затова не бо нъ того надѣахѫ сꙙ. того рад  сто ѧ въꙁдражатъ отъ надеждꙙ тоѧ С 372.11 вдѣше гробъ тъгда тъштъ тѣла. того рад въꙁꙙ камꙑ С 444.30 ьсо рад εἰς τί, πρὸς τί, διὰ τί, τίνι τρόπῳ, τίνος ἕνεκεν Защо, по каква причина се послѹхъ вамъ сльньце  мѣсꙙцъ. како  ꙿсого рад мѫхъ сего неподобънааго С 153.23 есо рад мѵро се не продано бꙑстъ. на т҃ пѣнѧѕъ. ꙇ дано нщмъ М Йо 12.5 З А СК  лепдонъ рее. ьсо рад вꙑ не жьрете пѡн. піѡн рее ꙗко крьстꙗн смъ С 137.24 М З А СК Б ЗП Н Е СП СС СЕ К С Х Р Гр διά ἕνεκεν ἕνεκα ὑπέρ περί χάριν ἐπί Нвб ради остар диал ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА