Старобългарски речник
рабь 
рабь прил 1. Робски, който принадлежи на роб или слуга еръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ длань рабѭ. прѣстѣмь твоемь връсѣ пркасаѭщѭ сѧ СЕ 3а 15—16 овьѧ і овьѧ. нъ овъ бѣ рабье се же гне. стѣнь. ꙇ стіна. ѣві сѧ слънъце праведъное. сего раді стѣнь прѣста К 7а 7 2. Робски, който се отнася до роб или слуга нъ въꙁалка робмъ обраꙁомъ. прѣкръм же пꙙть тꙑсꙙшть. ꙗкоже вь н҄емь властельско хотѣн С 345.2 да нꙑ отъ вѣьнꙑѧ сьмьрт ꙁбавтъ. въ рабї обраꙁъ сꙙ облѣе ангельскꙑ владꙑка С 480.8 вдмаꙗ  невдмаꙗ. въобраꙁвъша же себе въ раб обраꙁъ. нь не отъвръгъша сꙙ же бꙑт бѹ С 533.6 СЕ К С Гр [τοῦ] δούλου раб роб Нвб рабий диал НТ