Старобългарски речник
рабꙑн҄ 
рабꙑн҄ -ѩ ж 1. Робиня аште л же реетъ рабъ тъ въ срдц своемь. кьснтъ гь мо прт.  наьнетъ бт рабꙑ  рабꙑнѧ М Лк 12.45 З ꙗко о рабꙑнь въ рѫкѹ госпождꙙ своѧ. тако о наш къ гѹ бѹ нашемѹ дождеже ѹштедртъ нꙑ С 75.19 Срв. СП122.2 2. Слугиня, прислужница ꙇ прстѫп къ немѹ една рабꙑн глѭщ. ꙇ тꙑ бѣ съ смь галлескꙑмъ М Мт 26.69 З, А, СК. Срв.Мк 14.66 М З М З А СК СП С Г П5 Гр παιδίσκη Нвб рабиня остар ОА ВА робиня ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв робинка диал ОА ДА