Старобългарски речник

работьнкъ

работьнкъ -а м Служител прѣстꙑ црю. давꙑ своемѹ работьнкѹ мосею. ꙇ сътворь драгааго камене. кꙑпѧщю водѫ СЕ 21b 2 Изч СЕ Нвб работник ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА