Старобългарски речник
работат 
работат -работаѭ -работаш несв 1. Робувам, роб съм, живея в робство отъвѣшташѧ емѹ юде. сѣмѧ аврамле есмъ.  нкомѹже не работахомъ нколже М Йо 8.33 З А агаръ бо естъ снѣ гора. еже въ равї. прлагаетъ сѧ нꙑнѣшнмъ ерслмѣ. работаетъ бо съ ѧдꙑ свом Е 27б 16 Образно.  сьвѣдетел҄ьствѹтъ сарра.  сь н҄еѭ ревека ... грѫстокааго неплодьства. работавъшꙙ страст.  оть тебе свободѫ прмъшꙙ С 250.3—4 Робувам, подчинявам се на някого. поꙿто рее льстш нꙑ ѡ богоборꙿе. отъстѫпт отъ ба жвааго. т работат бѣсомъ пагѹбънꙑмъ С 87.14—15  работашѩ стѹканънꙑмъ іхъ. ї бꙑстъ імъ во съблаꙁнъ.  пожръшѩ снꙑ своѩ.  дъщер своѩ демномъ СП 105.36—37 2. Слугувам, служа, слуга съм някому нкꙑ же рабъ не можетъ дъвѣма гьма работат ... л едного дръжтъ сѧ. а о дрѹѕѣмь не родт наьнетъ М Лк 16.13 З, А, СК. Срв.Мт 6.24 М З А се толко лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ нколже ꙁаповѣд твоеѩ не прѣстѫпхъ М Лк 15.29 З А Б Служа, подчинен съм безпрекословно на волята на Бога. постомъ  мⷧтвам день  нощь. работаѭщ гві А Лк 2.37 работате гві съ страхомъ.  радѹіте сѩ емѹ съ трепетомъ СП 2.11 Срв. С285.14 людье тѹжді іхъже не ꙁнахъ работашѩ мі СП 17.44 въсклкнѣте бѹ вьсѩ ꙁемлѩ. работаіте гю въ веселі СП 99.1 ѣко веле страхъ гнь. ꙇ велѣ слава его. ꙇ вꙿсѣ работънаа томѹ самомѹ работаѭтъ СЕ 55а 14 тако же творааше вьса лѣта жтꙗ свого. господѹ работаѧ въ молтвахъ прѣбꙑваѧ С 207.17 3. Работя, трудя се водѫ отъ потока въꙁносꙙ. варꙙ дѣлаѭштмъ.  работаѧ мъ въ камен.  въ прокꙑхъ слѹжьбахъ ꙁъданꙗ. вън҄егда манастꙑръскаꙗ штѹждекръмьнца ꙁъдааше сꙙ С 284.3 хождааше ногама.  трѹждааше сꙙ. повааше.  работааше нѹжд естьствѹ С 473.30—474.1 М З А СК Б Е СП СЕ С Гр δουλεύω λατρεύω ὑπουργέω Нвб работя ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Работилов ФИ Работлиев ФИ СтИл,РЛФИ