Старобългарски речник
р 
р I. Буквен знак. Деветнадесетата буква от стб. азбука, назована рьц; в глаг. , в кир. р; в нвб. звук р. II. Числен знак. В глаг. и кир. ⱃ҃, р҃ = 100, С. Числ. бр. съто. Сто аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧть  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫдьшѧѩ М Мт 18.12 ЗI А СК колцѣмь длъжьнъ ес гнѹ своемѹ. онъ же рее. р҃мь. мѣръ олѣа З Лк 16.6 обрѣте едного подрꙋгъ свохъ. же бѣ длъжьнъ емѹ р҃мъ пѣнꙙꙁъ.  мъ. его бꙗше СК Мт 18.28 н мꙿне сѫтъ сменемъ. н множаше бꙑваѭтъ. аште  на р҃ хъ раꙁдѣлш. свого смене не ꙁлаꙁꙙтъ С 94.30 тѣмь оно тьмѫ талантъ нарее богъ. ꙗже въ владꙑцѣ съгрѣшенꙗ. а с р҃ днар. прост р҃ днар. да простъ бѫдеш тьмѣ талантъ С 407.20 сътьнꙑ Стотен аще кꙿто болѣꙁн рад. ꙇꙁблюетъ брашеньце. в҃ дьн да посттꙿ сѧ ...  р҃ псⷧ҇амъ да споетъ СЕ 103а 14 В съст. на сл. числ. вьлѣꙁе же смонъ петръ.  ꙁвⷧѣе мрѣжѫ на ꙁемлѫ. плънѫ. веліхъ рꙑбъ р҃.н҃.г҃. СК Йо 21.11 евг҇ⷧе. ѿ маⷴ҇. глⷡ҇а. р҃л҃. У Ia 2 евⷸ҇а оⷮ лѹⷦ҇ глаⷡ҇ р҃к҃ꙁ҃ А 60а 6 стрстъ стго мкⷱ҇а нкїтꙑ.  памѧⷮ҇. стꙑмъ (о)цемъ. р҃ꙁ҃. събравшем сѧ. на стѣмъ ї велцѣмъ сборѣ Е 33а 15 салѹстнѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ ... обрѣте облаженка савѫ дрѹжнꙑ прбравъша р҃н рънорꙁьць С 283.8 бѣаше ж тѹ гргор наньꙁанъскꙑ.  ахол отъ солѹна.  н сь н҄м мьноꙁ. бѣаше же вьсѣхъ р҃н҃ С 201.15 р҃ кратꙑ a) ἑκατονταπλασίων Стократен нгое [!] паде посрѣдѣ трьнꙗ.  въꙁдрасте трьне  подаве. а дрѹгое паде на добрѣ ꙁем.  проꙁбе  сътвор плодъ р҃ кратꙑ СК Лк 8.8 b) Стократно, многократно  въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ. рекѫтъ люде въс. р҃ кратꙑ г помлю Е 31а 8 М З А СК Б У Е СП СЕ С Гр ἑκατόν