Старобългарски речник
пѫтьнъ 
пѫтьнъ -ꙑ прил шьствь пѫтьно ὁδός Път, пътуване, пътешествие, странстване добрѣ ѹбо сътвор. трѹдъна мꙙ сѫтъ отъ шъствꙗ пѫтьнааго. повелѣ на мꙙкъцѣѣмъ семъ одрѣ пот м С 118.22 Изч С Нвб пътен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА