Старобългарски речник
пъват 
пъват -пъваѭ -пъваш несв 1. Надявам се, уповавам се мъш бо того ждове ѹмьръша боѧтъ сꙙ. цѣ  ашт простъ ловѣкъ лѣпо бꙑ пъват С 444.12  въскорѣ ѹꙁьрѣховѣ старца посрѣдѣ наю. страхъ наю отънемьѭштъ.  пват велꙙштѹ С 297.5 пъвате брат ꙗко млосрьдъ стъ гь нашъ їсѹ хъ С 108.17 2. Разчитам; вярвам, че някой или нещо ще ми помогне ꙗко нѣкоторꙑ доб вонъ пъваѧ своѭ слоѭ. на сьнт ратьнкъ С 105.12 по вьсемѹ поту погѹбьѭ тꙙ аште  влъшъбам свом пъваш С 112. 19—20 м бо пъваѭште. хꙑтростѭ л словесънѫѭ С 442.8 Предоверявам се на себе си. с ѹбо прѣльстѭ своѭ пъваѭште. небрѣгѫтъ нкогоже. то мъ рекъшемъ С 269.29 не отъа ѹбо себе. къ блѫднц вьꙁьрѣвъ. н пакꙑ пъва собоѭ на юдѫ вьꙁьрѣвъ С 409.26 обо бо то пагѹбьно  пьват  отъаꙗт сꙙ С 409.27 Изч С Гр ϑαρρέω πείϑομαι пьват пват Нвб Срв [у]повавам [се] книж ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР