Старобългарски речник
пѹстꙑньскъ
пѹстꙑньскъ
-ꙑ
прил
Пустиннически, който се отнася до отшелническия живот
шесть десꙙтъ лѣтъ сꙑ. старъ ѹже сꙑ ... не можеш бо тꙑ сътръпѣт скрьб пѹстꙑн҄ьскꙑхꙿ
С
169.28
Изч
С
Гр
τῆς ἐρήμου
Нвб
Срв
пустинен
ОА
ВА
пустиннически
ОА
ЕтМл
БТР
АР
пустиняшки
остар
Дюв
НГер
