Старобългарски речник
пѹстꙑньнъ 
пѹстꙑньнъ -ꙑ прил 1. Пустинен, който се отнася до пустиня ѹподобхъ сѩ неѩсꙑті пѹстꙑнѣі (погр. вм. пѹстꙑньнѣі, Север., с. 130, бел. под линия). бъіхъ ѣко нощънъі вранъ на нъірщі СП 101.7 2. Като същ. пѹстꙑньн м мн Отшелници, пустинници хотꙙ же ходт многовлънънꙑмъ пѫтьмь пѹстꙑн҄ьнꙑхъ С 547.12 ѫгль пѹстꙑньн οἱ ἄνϑρακες ἐρημικοί Вид въглища, получени от храста жълтуга ьто дастъ сѩ тебѣ ... къ ѩꙁкѹ льстівѹ. стрѣлъї сльнааго їꙁоштренъї. съ горѫштім ѫгльм пѹстꙑннꙑїм СП 119.4 Изч СП С Гр ἐρημικός пѹстꙑннъ Нвб пустинен ОА ВА ЕтМл БТР АР