Старобългарски речник
пѹстошьнъ 
пѹстошьнъ -ꙑ прил 1. Празен, суетен, безсмислен, безполезен, пуст  въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ. прогнат скврьнѫ.  стꙑдость. пѹстошьнꙑхъ ба слѹженꙗ С 329.20—21 ꙁъло бо аште радост прѣдолѣтъ. пѹстошьно стъство. а любꙑ не вѣстъ жъдат врѣмене ꙁовѫшта С 332.20 ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ. ѡле пѹстошънꙑ съмꙑслъ С 402.14 кде бо капшта.  жвотънаꙗ пѹстошьнаꙗ ѹбванꙗ. кде капштьнцꙙ  неьствꙑ огн҄ь С 428.2—3 ождахъ сътворт вно. сътвор же трьн. а не правьдѫ. нъ кръ пѹстошънъ. вноградъ ждовъскъ. плодъ прносꙙ кръ С 433.30 (пѹ)стошьнъꙇ сь м(ръ) Р V 4.7—8 Образно. то протвѫ семѹ рекѫтъ дръꙁаѭштї глаголат пѹстошънꙑм ѹстꙑ С 358.18 2. Необуздан, разпътен ѣко се мѫжескъ полъ ... л въ болѣꙁн. л въ слъꙁахъ похотьнꙑхъ. л на смѣхъ поѹщаѩ. л пѹстошенъ. л въстовъ. л похотенъ СЕ 54а 14 Изч СЕ С Р Гр μάταιος μεματαιωμένος κενώτερος λάγνος пѹстошънъ пѹстошенъ Нвб пустошен остар ОА НГер ЕтМл