Старобългарски речник
пѹстошьII 
пѹстошь нареч Напразно, напусто, безполезно да ѹбо пѹстошъ не трош сѫштхъ на кръмьѧ  тъштеславьꙗ С 373.28—29 въ пѹстошь ματαίως, μάτην Напразно, безполезно  въ кн҄жънꙑхъ рѹдахъ. въ пѹстошъ бьдш. а же вь н҄хъ танааго. не скопаш н сьбереш ꙁлата С 335.3 молшꙙ дѣвцꙙ  прдошꙙ  тлъкнѫшꙙ.  вьсе въ пѹстошъ  беꙁ ѹма С 378.18 Изч С Гр μάτην пѹстошъ Нвб Срв [на]пусто ОА ВА АК НТ БТР АР