Старобългарски речник
прѣщень 
прѣщень -ꙗ ср 1. Заплашване, закана към някого, заплаха стꙑ же кононъ съ многомъ прѣштенмъ. въсꙿпрѣтівъ кѹмру стоѧштѹо҄умѹ рее С 34.22 дрѹꙁ же скѹшенꙗ тъьѭ прѣштен ѹбоꙗшꙙ сꙙ С 85.19—20 ово ласканмꙿ тѣшааше. ово же хотѣаше съвратт прѣштен С 86.26 сего рад ѹбо  мꙑ. дльжꙿн смъ трьпѣт ꙁълꙑхъ ловѣкъ прѣштеньꙗ С 482.5 нъ вьсе то подъ ноꙁѣ подъложвъ прѣштен съ вьꙁвтмъ сьмѣсвъ. внꙑ скааше како сꙙ бꙑ съ братѭ поꙁналъ С 367.23 2. Възмездие, наказание ѹбо сѧ вьпльщенааго ба ... бо жеꙁлъ желѣꙁнъ.  пещь огнъна ... ꙇ ꙁѫбꙑ скръжътане. прѣщене ослѹшанѣ. ждетъ тебе СЕ 54b 25 СЕ С Гр ἀπειλή ἄμυνα прѣштен прѣштень прѣщене Нвб Срв [за]прещение ОА ВА АК ЕтМл БТР РБЕ