Старобългарски речник
прѣьстьнъ 
прѣьстьнъ -ꙑ прил Достоен за уважение, многопочитан, препо̀четен ѣко блгв сѧ прѣестъное  вельлѣпое мѧ твое. оца  сна СЕ 13b 17 Срв. СЕ13b 1 СЕ23а 2 СЕ7а 23 СЕ16b 24 СЕ24а 20 СЕ81а 14 пакꙑ облѣц мѧ. пакꙑ оград. естънꙑмь т крстомь. ꙇ прѣестънꙑмъ т пеатемъ СЕ 78b 19 да въ пꙿсалъмѣхъ. ꙇ пѣньхъ. ꙇ пⷭ҇ѣхъ дховънꙑхъ. прославлѣетъ. прѣестъное.  вельлѣпое мѧ твое СЕ 99а 24 ꙗкоже н малꙑ коѧ ꙙст. на похвалѫ сьде мѫенꙑхъ. стꙑхъ  прѣьстънꙑхъ мѫжъ моштьно сповѣдат С 534.14 Изч СЕ С Гр πάντιμος прѣестънъ прѣьстънъ Нвб пречестен книж остар ОА ВА