Старобългарски речник
прѣстъ 
прѣстъ -ꙑ прил 1. Пречист, чист, който е свързан с Бога словеса гнѣ словеса прѣіста. съребро раждежено скѹшѩнъ ꙁемі. а  оцѣштенье седмеріцеѭ СП 11.7 да раꙁдрѣшш отъ грѣхъ раба твоего сего. ꙇ обещьнка сътвор . прѣстꙑхъ твохъ танъ СЕ 80а 11 прѣстꙑ. ꙇ нескврънънꙑ. беꙁнаѧльнꙑ. невдмꙑ. непостжьнъꙶ. неслѣдьнъ. непрѣмѣнънꙑ. неꙁълобвъꙶ. гі СЕ 61b 5 гі бже нашъ. прѣдъложе сѧ самъ. агнець непороенъ. ꙁа жвотъ вꙿсего мра. прꙁьр на нꙑ. ꙇ на (х)лѣбъ сь. ꙇ на ашѭ сѭ. ꙇ съ(т)вор ѭ прѣстое тѣло твое. ха СС IIb 7 слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ. благѹ  страшꙿнѹ пртѹ мдⷧ҇ѹ. подвгъшюмѹ ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ. въꙁгласт глъ сѫдьнъѩ Р II 2.3 Който се приближава до Бога. прѣст(ꙑ)хъ прркъ праꙁднкъ. нбо цръкв ѣвїло естъ.  нбса лїковат съ англ сътворлъ естъ. мтⷧ҇вам їхъ хе бе жꙁнъ нашѫ ѹмр. да поемъ тѧ  славмъ Е 7а 15—16 Непорочен, чист.  раждатъ сꙙ отъ свꙙтааго дха.  отъ непороьнꙑѧ  прѣстꙑѧ дѣвꙑ. мръскаꙿго рад строꙗ  съпасенꙗ С 10.29 2. Праведен, който отговаря на християнските норми мнѣ же ѡ прѣсто  хръстолюбьно послѹшан. ѹпражꙿн҄енꙗ мѫенꙗ сътат С 54.15 прѣстꙑ м ед τὸ ἁγνόν Праведник  въпсашꙙ вь пнак҄дꙑ рѹмъскꙑ. пѡн сповѣдавꙑ сꙙ самъ крьстꙗнъ. жвѹ ꙁгорѣт повелѣхомъ ... тае раꙁѹмѣвъ прѣстꙑ. лѣпотѫ тѣла свого. многꙑ радост спльн сꙙ С 140.28 Е СП СС СЕ С Р Гр σεπτός ἁγνός ἄρχαντος καϑαρός прѣістъ Нвб пречист остар ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пречиста МИ ВП,ТО