Старобългарски речник
прѣтръꙃат 
прѣтръꙃат -прѣтръꙃаѭ -прѣтръꙃаш несв Скъсвам, разкъсвам ꙁане мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ  ѫж желѣꙁнꙑ съвѧ(ꙁа)нѫ сѫщю. прѣтръꙁаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣꙁна  пѫта съкрѹшаахѫ сѧ. ꙇ нктоже его не можааше ѹмѫт М Мк 5.4 З прѣтръꙃат сѧ Изч М З Гр διασπάω прѣтрьꙁат прѣтръꙁат Вж. при прѣтръгнѫтI Нвб