Старобългарски речник
прѣстѫпьнъ
прѣстѫпьнъ
-ꙑ
прил
Престъпен, който се отнася до нарушаване на заповед
понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъші ска рода. корень врѣді. пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ
К
10а 35
Изч
К
Гр
παράβασις
Нвб
престъпен
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
