Старобългарски речник
прѣсельнкъ 
прѣсельнкъ м Преселник, изселник, бежанец, чужденец ѣко прѣсельнікъ есмъ а(ꙁъ) ѹ тебе. прішьлецъ ѣкоже і въсі оці моі СП 38.13 Изч СП Гр πάροικος прѣсельнікъ Нвб преселник ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА Срв Преселенци МИ Преселец МИ Преселка МИ СНМБ