Старобългарски речник
прѣсвѣтьлъ 
прѣсвѣтьлъ -ꙑ прил Пресветъл, много светъл, лъчист, сияен ѡсвѣще ꙇꙁ небсе свѣтомь велкꙑмь. пав҄ла апла твоего ... тебе же вражъдѹѭща. ꙇ аплъ твохъ. ꙇ всѣхъ вѣрѹѭщхъ вь тѧ. ꙇ прѣсвѣтълꙑмь свѣтомь твомь. ꙇꙁемъ ꙁракъ его. ꙇ пркрꙑвъ о его ... накаꙁаѩ ... къде прѩт пакꙑ ꙁракъ сво СЕ 34а 14 Изч СЕ прѣсвѣтълъ Нвб пресветъл ОА ВА БТР АР