Старобългарски речник
прѣровъ 
прѣровъ -а м Яма, ров ꙁгонма же въпаде сꙙ въ пѣровъ (погр. вм. прѣровъ, ЗаимовКапалдо, т. I, с. 455, бел. под линия).  ꙁлом ногѫ прѣдьн҄ѫѭ С 218.3 Изч С Гр τάφος Нвб Срв ров м