Старобългарски речник
прѣрцат 
прѣрцат -прѣрцаѭ -прѣрцаш несв Противореча, възразявам  поемъ і петръ наѧтъ прѣрцат емѹ глѧ. млосрдъ тъ г не матъ бът тебѣ се ЗI Мт 16.22 Изч З Гр ἐπιτιμάω Нвб Срв пререка остар ВА