Старобългарски речник
прѣношень 
прѣношень -ꙗ ср 1. В православното богослужение пресътворяване на хляба и виното в истинска кръв и тяло Христови по време на евхаристията аще кꙿто пролѣетъ отъ стꙑѩ аⷲ҇. вь врѣмѧ прѣношенью. ж҃ денъ да пост. аще л по прѣношень. пролѣетъ к҃ денъ да постт сѧ СЕ 105а 3, 4 2. Принасяне, подаване на волни пожертвования ꙗкоже бо въ прѣношен събьранꙑхъ. прнесено отъ когождо обьште прнесъшмъ бꙑваатꙿ С 84.3 Изч СЕ С Гр αἱ συνεισφοραί прѣношен Нвб преношение църк остар ВА пренос, прянос м църк остар НТ НГер ЕтМл БТР АР