Старобългарски речник
прѣмѫдръ 
прѣмѫдръ -ꙑ прил 1. Премъдър; който притежава голяма мъдрост, познание, ум  подобьно нравомъ жт. прѣмѫдрааго сумеѡна пріобрѣтъ. на стлъпѣ бо бѣаше стоѧ С 557.22 Който съдържа мъдрост, знание. гі бже нашъ ... ꙇ омьвенемь отвръꙁъ о его. ꙇ давъ емѹ глъ прѣмѫдрꙑ о тебѣ СЕ 33а 3 Койтопритежава опит, изкусен. ѣко аспдꙑ глѹхꙑ ꙁатꙑкаѭщѩ ѹші своі. ѣже не ѹслꙑшітъ гласа обаваѭщаго. отъ прѣмѫдра обавьніка обаваема СП 57.6 2. Като ЛИ. Премъдри — прозвище за Соломон, старозаветен цар на Юдея и Израил, син на Давид; автор на 4 старозаветни книги и на псалми в Псалтира нкꙿтоже отъ цѣсарь вратъ адовъ ѹбѣжа ... н соломѡнъ прѣмѫдрꙑ. же ножемъ обл ꙁаꙁора лъжꙙ С 238.22 3. За Бога — в най–висша степен мъдър, премъдър ꙗвлъш сѧ нꙑнѣ ... въ въсѣхъ ѧꙁꙑцахъ. поꙁнавъш сѧ. еднѣмъ прѣмѫдромъ бмъ схмъ Е 4б 13 хрстосъ м да наꙿнетъ слово. днꙑ прѣмѫдрꙑ С 532.23 4. Като същ. a) прѣмѫдр[] м мн a) [οἱ] σοφοί Тези, които са премъдри ѣко ѹталъ ес се отъ прѣмѫдрꙑхъ  раꙁѹмънꙑхъ. ꙇ ѣвлъ ѣ ес младеньцемъ М Мт 11. 25 З. Срв.Лк 10.21 М З А СК сего рад се аꙁъ сълѭ къ вамъ пркꙑ  прѣмѫдрꙑ. ꙇ кънжънкꙑ М Мт 23. 34 ЗI А не ѹꙁъртъ пагѹбꙑ егда відтъ прѣмѫдроі ѹміраѭщѩ СП 48.11 b) прѣмѫдрꙑ м ед ὁ σοφός Премъдрият, название на Бога сьвѣдѣтель доб давꙑдъ новꙑ. прѣмѫдрааго мѫдрост  съпасенꙗ С 277.27 М З А СК Е СП СЕ С Гр σοφός σοφώτατος Нвб премъдър ОА АК НТ ЕтМл БТР АР премудър остар диал ВА ДА