Старобългарски речник
прѣмѫдростьнъ 
прѣмѫдростьнъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до Божията премъдрост ꙗкоже тѣмъ сплънт вꙑшьн мръ. нъ пон҄еже не слѣдма стъ прѣмѫдростьнаа пѫна С 533.25 2. Който се отнася до прекомерно мъдруване же въ мноꙁѣ прѣмѫдрост с. простꙑмъ же жтмъ.  съмѣренмъ. отъгъна прѣмѫдростьно велан С 273.18—19 Изч С Гр τῆς φιλοσοφίας Нвб Срв премъдрост ж