Старобългарски речник
прѣмльат 
прѣмльат -прѣмльѫ -прѣмльш св 1. Замълча, млъкна, онемея  ꙁапрѣт емѹ съ глѧ. прѣмлъ ꙁд ꙁ него М Лк 4.35 З бже къто ѹподобітъ сѩ тебѣ. не прѣмлъі ні ѹкроті СП 82.2 бъ нашъ не прѣмлъітъ СП 49.3 2. Премълча, отмина с мълчание, с безразличие ѹслꙑш молітвѫ моѭ гі.  моленье мое въѹші. слеꙁъ моіхъ не прѣмлъі СП 38.13 вдѣлъ ес гі не прѣмⷧ҇ъ СП 34.22 бже хвалꙑ моеѩ не прѣмⷧъ СП 108.1 бже моі не прѣмлъі отъ мене. еда когда прѣмлъіші отъ мене.  ѹподоблѫ сѩ съ ніꙁъходѩштім въ ровъ СП 27.1 Премълча, скрия. н ꙗвѣ го облааше ... да не бестѹдьнѣша го сътвортъ. н прѣмльааше да не мнꙙ сꙙ гонеꙁнѫт невѣстѭ С 412.23 Изч М З СП С Гр φιμόομαι σιγάω παρασιωπάω παρασιωπάομαι прѣмлъат Нвб премълча, премълчавам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА