Старобългарски речник
прѣлюбꙑ 
прѣлюбꙑ -прѣлюбъве ж прѣлюбꙑ дѣꙗт, творт [сътворт] μοιχεύω, μοιχεύομαι, μοιχάομαι Прелюбодействам, извършвам прелюбодеяние, грях; изневерявам вьсѣкъ пѹштаѩ женѫ своѭ раꙁвѣ словесе любодѣнааго. твортъ ѭ прѣлюбꙑ дѣат М Мт 5.32 З ꙇ вьсѣкъ прілѣплѣѩі сѧ потьпѣꙁѣ прѣлюбꙑ дѣетъ К 2b 12 ꙇ женѧ сѧ подъбѣгоѭ. прѣлюбꙑ твортъ М Мт 19.9 ЗI, А. Срв.Мт 5.32 М, З;Мк 10.11 М, З;Лк 16.18 М ꙇ аште жена пѹштъш мѫжа посагнетъ ꙁа нъ прѣлюбꙑ твортъ М Мк 10.12 З слꙑшасте ѣко реено бъⷭ҇і древънмъ. не прѣлюбꙑ сътворш М Мт 5.27 З еже не ѹбьеш. не прѣлюбꙑ сътворш не ѹкрадеш М Мт 19.18А ꙁаповѣд вѣс не ѹб не прѣлюбъ (!) сътвор М Лк 18.20 З А СК М З А СК К прѣлюбъ Нвб Срв Прелюбище МИ АМС,Полог