Старобългарски речник
прѣлюбодѣꙗт
прѣлюбодѣꙗт
-прѣлюбодѣѭ
-прѣлюбодѣш
несв
Прелюбодействам, върша прелюбодеяние, нарушавам съпружеската вярност
ꙁаконъ бѣ данъ. велꙙ не прѣлюбодѣат н ѹбт
С
365.20
Изч
С
Гр
μοιχεύω
прѣлюбодѣат
Нвб
Срв
прелюбодействам
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
