Старобългарски речник
прѣльꙗт сѧ
прѣльꙗт сѧ
-прѣльꙗѭ сѧ
-прѣльꙗш сѧ
несв
Преливам, изливам се извън препълнен съд
дате дастъ сѧ вамъ. мѣрѫ добро натъканѫ потрѫсънѫ прѣлѣѭштѫ сѧ. дадѧтъ на лоно ваше. тоѭ бо мѣроѭ еѭже мѣрте вьꙁмѣртъ сѧ вамъ
М
Лк 6.38
Изч
М
З
Гр
ὑπερεκχύννομαι
прѣлѣт сѧ
Вж. при
прѣльꙗт
Нвб
