Старобългарски речник
прѣломт 
прѣломт -прѣломлѭ -прѣломш св Разчупя, преломя, пречупя ꙇ премъ ж҃ хлѣбъ. ꙇ рꙑбꙑ. хвалѫ въꙁдавъ. прѣлом  дастъ ѹенкомъ свомъ. ѹенц же народомъ М Мт 15.36 З, А, СК. Срв.Мт 26.26 М, З, А, СК;Лк 24.30 М, А, О;СЕ 46b 7—8 К7b 18 С419.15 егда пѧть хлѣбъ прѣломхъ вь пѧть тꙑсѫщь М Мк 8.19 З Прекърша, счупя. трьст съкрѹшенꙑ не прѣломтъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не ѹгастъ М Мт 12.20 СК М З А СК О Е СЕ К С Гр κλάω κατακλάω κατάγνυμι Вж. при прѣламат Нвб