Старобългарски речник
прѣлщат 
прѣлщат -прѣлщаѭ -прѣлщаш несв Мамя, заблуждавам, привличам с измама нъ дѣствьнъ сꙑ влъшъбꙑ. прѣлшташ вьсꙙ С 166.2—3 послѣжде же отъвѣштавъше рѣшꙙ мѹ. не прѣлшта себе їѡна  послѹша ѱанꙗ С 266.25 добрѣ рѣсте ꙗко прѣлштаѭтъ ѱанꙗ С 266.27—28 нъ отъ васъ поганꙑхъ. не прѣлштатъ но нтоже ловѣкꙑ. нъ тъьѭ жт мра сего С 266.29 да аште льстьцъ бѣ  лъжеѭ прѣлштааше С 443.11 Изч С Гр πλανάω κομπάζω прѣлштат Нвб Срв прелъщавам [се] остар диал