Старобългарски речник
прѣлхъ 
прѣлхъ -ꙑ прил Прекомерен, извънредно голям блаженꙑ кодратъ. вьꙁп съ слъꙁам глагол҄ꙙ. блаженꙑ богъ ... врагомъ же намъ сѫштемъ. прѣлхꙑмъ ловѣколюбмъ прсвостввъ нꙑ С 109.24 Изч С Гр δι᾿ ὑπερβολήν Нвб Срв лих остар диал ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ РРОДД ДА