Старобългарски речник
прѣламат 
прѣламат -прѣламаѭ -прѣламаш несв Преломявам, разчупвам въꙁьмъ хлѣбъ прѣлом  рее. се стъ пльть моꙗ ꙁа вꙑ прѣламама С 419.16 Изч С Гр κλάω Нвб Срв преломявам, преломя остар ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА Прелом МИ СНМБ