Старобългарски речник
прѣлагат сѧ 
прѣлагат сѧ -прѣлагаѭ сѧ -прѣлагаш сѧ несв 1. Обръщам се, повалям се сего раді не ѹбоімъ сѩ егда съмѫщаетъ сѩ ꙁемлѣ. ꙇ̈ прѣлагаѭтъ сѩ горꙑ въ срдца моръскаа СП 45.3 2. Прен. Преминавам от едни убеждения в други, увличам се в нещо друго въ на ѹеннѣ (!) странъна раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ Е 33б 14—15 Изч Е СП Гр παραφέρομαι μετατίϑεμαι [вар. περιφέρω] Вж. при прѣлагат Нвб