Старобългарски речник
прѣкрьстт сѧ 
прѣкрьстт сѧ -прѣкрьщѫ сѧ -прѣкрьстш сѧ св Прекръстя се, направя кръстен знак върху себе си  прѣкръствъ сꙙ протꙙгнѫ вꙑѭ своѭ.  ѹсѣенъ бꙑстъ С 14.21—22  ставъ прѣдъ въсѣм.  прѣкръствъ сꙙ рее къ анѹпатѹ. самъ прдохъ антѹпате прѣдъ тꙙ. прѣдъборнкъ бꙑвъ дрѹжнѣ сво С 99.26 прѣкръст сꙙ  вьꙁдвже о сво на небо С 166.11 С Гр κατασφραγίζομαι прѣкръстт сꙙ Вж. при прѣкрьстт Нвб