Старобългарски речник
прѣкратт 
прѣкратт -прѣкращѫ -прѣкратш св Прекратя, съкратя, огранича ꙇ аште не б гъ прѣкратлъ дьн. не б бꙑла съпасена вьсѣка плъть. нъ ꙇꙁбъранꙑхъ рад ѩже ꙁбъра прѣкраттъ дьн М Мк 13.20 З  аще не бшѧ прѣкратл сѧ дъне т. не б ѹбо съпслсѧ вьсѣка плъть. ꙁа ꙁбъранꙑѩ же прѣкратѧтъ сѧ дьне т М Мт 24.22 З А СК Б прѣкратт сѧ Изч М З А СК Б Гр κολοβόω Нвб прекратя ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА