Старобългарски речник
прѣꙁнѹрт 
прѣꙁнѹрт -прѣꙁнѹрѭ -прѣꙁнѹрш св Измамя, изиграя пакость бо м рее сьтвор велкѫ.  ꙁѣло мꙙ прѣꙁнѹр С 422.12—13 Изч С Гр πλεονεκτέω Нвб Срв изнуря ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР