Старобългарски речник
прѣждьнкъ 
прѣждьнкъ -а м Помощниккормчия; този, който е отпред [образно] тво старѣшна стъ дꙗволъ. кръмнкъ ꙁмꙗ. а канъ прѣждънкъ С 400.8 а канъ прѣждънкъ. пон҄е тебе дѣл҄ьма ꙁавст. прьво сї ѹбоство сътвор С 400.11 Изч С Гр πρῳρεύς прѣждънкъ Нвб Срв предник ’предна част на нещо’