Старобългарски речник
прѣждереенъ 
прѣждереенъ -ꙑ прич прил 1. Гореспоменат, горепосочен прѣждереенаа же славьнаꙗ мѫжа. помъша блаженааго сака. ведоста  ꙁатворста . ꙗкоже повелѣно ма бꙑстъ цѣсаремъ С 196.1 вꙿсѣ прѣжде реенаа. потомь же ослабт обѣщанаа.  къ правѹмѹ жтью въꙁврат сѧ СЕ 91а 13 постав помошть на пѫт прѣдъ манастꙑремъ. множьство мѫжъ много. да въсхꙑтвъше донесѫтъ мошт свꙙтааго отьца нашего сак҄ꙗ. въ прѣжде реенѫѭ црькъве благословьнꙗ рад С 209.5 ѹенц же го пеалѹѭште с. въꙁвратшꙙ сꙙ въ манастꙑрь. недалее сѫштѹ отъ прѣжде реенꙑѧ цръкъве С 209.13 2. Като същ. прѣждереенаꙗ ср мн τὰ προειρημένα Предсказаните неща, предсказанията сеѧ ѹбо рад внꙑ  ребра прободена бꙑваѭтъ хрстова. да  прѣжде реенаа станѫтъ.  танаа крьштеньꙗ проповѣдана бѫдѫтъ С 483.1—2 Изч С Гр προρρηϑείς προειρημένος Нвб прежденаречен остар ВА